Когато става дума за метаболитни пептиди, едно име се среща навсякъде: GLP-1. Неговият братовчед, GIP, остава в сянка три десетилетия — преди да се върне в центъра на най-изследваните днес молекули.
Два хормона за един и същ сигнал
След хранене червата предупреждават панкреаса, че идват хранителни вещества. Това съобщение се предава от два хормона, наречени инкретини : GLP-1 (glucagon-like peptide-1), секретиран от долната част на червата, и GIP (glucose-dependent insulinotropic polypeptide), секретиран от горната част.
Впрочем GIP е първият от двата, идентифициран през 70-те години. Заедно те обясняват защо едно и също количество глюкоза отключва много повече инсулин, когато преминава през храносмилателния тракт, отколкото когато се въведе директно в кръвта. Това се нарича инкретинов ефект.
Какво ги отличава
| GLP-1 | GIP | |
|---|---|---|
| Произход | Дистален отдел на червата (илеум, дебело черво) | Проксимален отдел на червата (дванадесетопръстник) |
| Аминокиселини | 30 или 31 | 42 |
| Върху инсулина | Стимулира | Стимулира |
| Върху глюкагона | Потиска | Стимулира, когато кръвната захар е ниска |
| Върху стомаха | Забавя изпразването | Слаб ефект |
| Мастна тъкан | Непряк ефект | Директно налични рецептори |
Най-интересен е последният ред. GIP действа директно върху мастните клетки, докато GLP-1 действа главно чрез мозъка и храносмилателната система. Два различни пътя към един и същ метаболизъм.
Тридесет години в забрава
През 90-те години едно наблюдение отклонява вниманието от GIP: при хората с диабет тип 2 способността му да отключва инсулин рязко спада, докато тази на GLP-1 остава до голяма степен запазена. Хормон, който вече не действа при засегнатите пациенти, не интересува никого. Затова изследванията се съсредоточават върху GLP-1, от който произлизат най-известните молекули.
Два факта възраждат интереса. Първо, тази загуба на отговор не е окончателна: при нормализиране на кръвната захар чувствителността към GIP се възстановява. Второ, както блокирането, така и продължителното стимулиране на рецептора му водят в животински модели до благоприятни метаболитни ефекти — парадокс, който и днес се обсъжда.
Завръщането чрез множествените агонисти
тирзепатид е първата молекула, която активира двата рецептора — GLP-1 и GIP — в една и съща последователност от 39 аминокиселини. R3TA отива по-далеч, като добавя рецептора на глюкагон : три цели, три метаболитни пътя.
Това отличава последователните поколения — тема, разгледана подробно в нашето ръководство R3TA, тирзепатид, семаглутид. Така GIP вече не е историческа любопитност: той е един от трите стълба на най-изследваните молекули в областта на метаболизма.
Докъде са стигнали изследванията?
Точната роля на GIP остава спорна, особено по въпроса дали рецепторът му трябва да се стимулира или да се блокира, за да се получи метаболитна полза. И двата подхода са дали резултати в лабораторията, което е рядкост и неудобство за изследователите.
Както за всички молекули от това семейство, продаваните тук продукти са предназначени изключително за лабораторни изследвания, без разрешение за употреба.
Техническа карта
- Фамилия
- GIP (glucose-dependent insulinotropic polypeptide)
- Структура
- 42 аминокиселини
- Произход
- K-клетки на дванадесетопръстника и йеюнума
- Рецептор или цел
- Рецептор на GIP (GIPR)
- Публикуван полуживот
- Няколко минути, разгражда се от ензима DPP-4
- Молекули, които го активират
- Тирзепатид, ретатрутид
Какво казват изследванията
Обобщение на публикуваните данни, изготвено от екипа на PeptidLab. Описва молекули, изследвани в лаборатория или в клинични изпитвания: нищо тук не е указание за употреба.
1971ОткритиеCan J Biochem
Brown и Dryburgh публикуват пълната последователност на пептида, наречен тогава „gastric inhibitory polypeptide“.
1973Изследване при хораJ Clin Endocrinol Metab
Dupré и колегите му показват, че GIP стимулира секрецията на инсулин при хора, когато кръвната захар е висока.
1993Изследване при хораJ Clin Invest
Nauck и колегите му наблюдават, че инсулинотропният ефект на GIP почти изчезва при диабет тип 2, докато този на GLP-1 е запазен. Именно затова GIP е изоставен за години.
2018Фаза 2The Lancet
Първият двоен агонист на GIP и GLP-1 (бъдещият тирзепатид) дава по-добри резултати от дулаглутида: GIP отново става цел на изследванията.
Източници
Връзки към PubMed или към оригиналния документ. Статии на английски.
- Brown JC, Dryburgh JR. A gastric inhibitory polypeptide. II. The complete amino acid sequence. Can J Biochem, 1971. PubMed
- Dupré J et al. Stimulation of insulin secretion by gastric inhibitory polypeptide in man. J Clin Endocrinol Metab, 1973. PubMed
- Nauck MA et al. Preserved incretin activity of glucagon-like peptide 1 [7-36 amide] but not of synthetic human gastric inhibitory polypeptide in patients with type-2 diabetes mellitus. J Clin Invest, 1993. PubMed
- Frias JP et al. Efficacy and safety of LY3298176, a novel dual GIP and GLP-1 receptor agonist, in patients with type 2 diabetes. The Lancet, 2018. PubMed
Актуализирано през октомври 2026 г.
Често задавани въпроси
Какво е инкретин?
Хормон, който червата отделят след хранене и който предупреждава панкреаса за постъпването на хранителни вещества. Двата основни са GLP-1 и GIP.
Каква е разликата между GLP-1 и GIP?
GLP-1 стимулира инсулина, забавя изпразването на стомаха и участва в ситостта. GIP също стимулира инсулина, но освен това действа върху мастната тъкан и върху глюкагона, а рецепторът му се намира и в мозъка.
Защо GIP е бил пренебрегван дълго време?
Защото ефектът му върху инсулина рязко спада при хората с диабет тип 2. Дълго време го смятаха за неприложим, докато изследвания не показаха, че този отговор може да бъде възстановен.
Кои пептиди са насочени към рецептора на GIP?
Тирзепатидът, двоен агонист на GLP-1 и GIP, и R3TA, троен агонист, който добавя и рецептора на глюкагона.
Това ръководство има информативна и научна цел. Продуктите на PeptidLab са предназначени изключително за лабораторни изследвания и не са предназначени за употреба от хора или животни.